Авторското право възниква автоматически, т.е. с факта на
създаването на съответното произведение, без да е необходимо някакво
специално удостоверяване, формално признаване от страна на държавата или
някаква официална регистрация. При спор въпросът относно авторството се
решава с всички допустими доказателствени средства, посочени в
Гражданския процесуален кодекс – свидетелски показания, писмени
документи, заключения на вещи лица.
Субект
на авторското право е това лице, на което законът признава възможността
да упражнява всички или отделни авторски правомощия.Когато
авторското право възниква със създаването на произведението, а това
става, когато възниква за автора – физическо лице, или в точно
определените от закона случаи – за юридическо лице, теорията нарича това
възникване първично (оригинерно).
Обекти на авторско право
Съгласно
чл.3, ал.1 от ЗАПСП обект на авторско право е всяко произведение на
литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа
дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е
обективна форма. Тази дефиниция съдържа критерия „творческа дейност”, за
да се счита едно произведение обект на авторско право. Такава дейност е
налице, когато авторът е положил интелектуално усилие, вложил е
самостоятелна мисъл. Не е налице такава дейност, когато някой копира
чуждо произведение.
Защита на авторското право
А) Гражданскоправна защита
Всеки
носител на авторско право или сродно на него право, както и всяко лице,
което законно е получило изключително право за използване на обект,
защитен от ЗАПСП, може да предяви пред гражданския съд следните искове
по чл.94 и чл.95 от ЗАПСП:
-за обезщетение на понесените вреди;
-за преустановяване на неправомерно използване;
-за изземване и
унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от
произведението, както и на вещите, предназначени за възпроизвеждане на
екземплярите;
- за изземване от
употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите
устройства, използвани изключително за извършване на нарушенията;
- за придобиване на иззетите неправомерно
възпроизведени екземпляри и/ или на негативите, матриците, клишетата и
др. подобни, предназначени за възпроизвеждане на тези екземпляри.
Б) Мерки на границата – чл.96б – чл.96д от ЗАПСП
Всеки
носител на авторско право или на сродно на него право, както и лице, на
което такъв носител е отстъпил изключително право на използване, може
да поиска от митническите органи да задържат стоки, пренасяни през
държавната граница, в двете посоки, когато разполага с доказатества,
даващи основание да се предполага, че те нарушават право, закриляно от
ЗАПСП. Това е валидно при случаи на временен внос и износ. Не подлежат
на задържане само стоки с нетърговски характер, пренасяни като част от
багажа на пътници, при условие, че са в количествата, определени за
безмитен внос и износ.
В) Принудителни административни мерки – чл.96е
Сравнително
нова регламентация – от 2011 г. Предвидена е с цел да бъдат
предотвратени и преустановени нарушенията на закона и предотвратени и
отстранени вредните им последици. Налагат се със заповед на министъра на
културата или определен от него заместник-министър. Изразяват се в
разпореждане за преустановяване на нарушението, за предприемане на
конкретни мерки за отстраняване на нарушението, изискване на декларация
за преустановяване на нарушението и при необходимост – задължаване
декларацията да стане обществено достояние, разпореждане за прекратяване
на всяко нарушение и при необходимост довеждането му до обществено
достояние.
Г) Административнонаказателна отговорност
В
чл.97, ал.1 от ЗАПСП изчерпателно са изброени незаконните използвания на
произведения на авторското право и сродните на него права, които
използвания съставляват административни нарушения, измежду които са:
-възпроизвеждане или разпространение на видеоносители с възпроизведени на тях филми или други аудиовизуални произведения;
-възпроизвеждане или разпространение на звуконосители с възпроизведени на тях произведения, изпълнения или звукозаписи;
-организиране, независимо по какъв начин, на публично прожектиране на филми и други аудиовизуални произведения;
- организиране на публично представяне на произведения;
-предоставяне на
звукозаписни или видеозаписни услуги на други лица с цел изготвяне на
единични копия от произведения или други обекти, защитени от този закон;
-организиране на публично изпълнение и публично представяне на живо и чрез запис;
-излъчване по безжичен път или предаване и препредавне по кабел на произведения, изпълнения или радио- и телевизионна прорама;
-издаване, възпроизвеждане или разпространение на издадени произведения;
-притежаване на компютърна програма, за която деецът знае или има основание за предполага, че това е незаконно;
-възпроизвеждане, съхраняване в паметта, разпространение или използване по друг начин на компютърна програма.
Административните нарушения се установяват от длъжностни лица, определени от министъра на
културата. Наказателните постановления се издават от министъра на
културата, или упълномощено от него длъжностно лице. Предвидените в
закона наказания и имуществени санкции са в размер от 2000 лв. до 30 000
лв. Освен това при системни нарушения е предвидено и запечатване на
съответния обект – магазин, студио, заведение, киносалон, театър,
седалище на търговец.
Д) Наказателноправна защита
В Наказателния кодекс са предвидени три състава на престъпни посегателства на правата, защитени от ЗАПСП:
- чл.172а, ал.1 – това
са случаите на т.нар. интелектуално пиратство, наричано в
чуждестранната литература „контрафакция” – наказуемото деяние се състои в
записване, възпроизвеждане, разпространяване, излъчване, предаване или
използване по друг начин на чужд обект на авторско право или сродно на
него право без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право.
-
чл.172, ал.2 – наказуемото деяние се изразява в държане на материални
носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на негоправо на
стойност в големи размери, или в държане на матрица за възпроизвеждане
на такива носители;
По-тежки
наказания са предвидени, когато деянието по ал.1 и ал.2 е извършено
повторно или са причинени значителни вредни последици, както и когато
деянието по ал.2 е в особено големи размери.
- чл.173, ал.1 –
плагиатство – плагиатор е този, „който издава или използва под свое име
или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или
изкуството или значителна част от такова произведение”.
Чл.174 –
натрапено съавторство – включване на дееца като съавтор на произведение
на науката, литературата или изкуството на лице, което не е взело
участие в творческата работа по неговото създване, чрез използуване на
служебно положение.
За тези деяния са предвидени съответни наказателни санкции – лишаване от свобода, глоба, обществено порицание.
